Пънчето е сравнително късо (до 7 см), цилиндрично, кухо, чупливо, с цвета на шапката, но обикновено по-бледо от нея, често с едри оранжеви ямки, също позеленяващо. Месото е шуплесто, кремаво, при разрез се променя на оранжево от млечния сок, с плодов мирис и приятен вкус, който по-късно става тръпчив. При отрязване отделя наситено оранжев млечен сок. Гъбата е много вкусна и полезна, в която витамин D енеколкократно повече отколкото в морковите.
- rijika.JPG (51.05 KiB) Прегледано 9170 пъти
Расте поединично или на групи върху почва в иглолистни гори. Развива се в микориза с бор; юли – октомври.
В последните години поради засушаване лично я търся след октомврийските дъждове в края на октомври и началото на ноември, като най-често я срещам да расте на пътеки покрай слогове в иглолистни гори на границите с поляни и храсти. Брал съм я дори и при първите снегове вече позамръзнала, но в този период не е с особено приятни вкусови за мен качества.
Гъбата може спокойно да се бере от начинаещи гъбари - няма отровни двойници в боровите гори където се среща. Почти неотличима от ядливите оранжеви и оранжево-червени млечници, определяни с невъоръжено око главно според дървото, с което са в микориза – съответно смърч, ела и бор. Всички те не могат да бъдат объркани със сходно изглеждащи неядливи млечници, чийто млечен сок е бял, белезникав или жълт. Гъбите са подходящи като добавка за меса, ориз, гъбени супи и други.
Специално в помощ за готвачите,
лично от опит гъбките ги препоръчвам и на салата с оцет с чесън или майонеза с чесън.
Салатата от рижиките е страхотно ракиено мезе. Гъбките се бланшират като за салатка се отделят малките по-твърди и млади екземпляри. Гъбата се бланшира изключително бързо до 1.5-2 мин. на вряща вода. В купа с обикновенна майонеза се разбъркват няколко скилитки чесън на преса. Гъбите се нарязват и докато са топли се разбъркват в съдинка с майонезата и чесъна. Оставят се 5-10 мин. да си обменят ароматите и
НАЗДРАВЕ !!!!
