Промиване на морско злато

[NextLevel]

Колеги някой промивал ли е морско злато и ако да моля да сподели опита си къде да го търсим как да го работим и тн.

[haifisch]

[Kiril62]

Написано от Тимъти Макнълти

Анотация:
Златните руди в световен мащаб през 1974 г.са средно 0.15 унции на тон. До 1986 г. тази средни стойности се понижават до 0,05 грама на тон. Тъй като концентрацията на тези континентални руди продължава да намалява, моретата, все по-често почват да се превъръщат в обект на изследване и проучване на златните резерви. Значителни количества злато са натрупани в плажните пластове на брега и средата на океана, и са довлечени до средата на океанските хребети богати златни рудни проби, но най-големият достъпен резерв е самия океан. Морската вода съдържа големи количества разтворено злато, може би толкова, колкото 10 трилиона долара , въпреки че са в разредени концентрации. Последните данни показват, че голяма част от натрупаните в пръста златни концентрации имат биологичен произход. Някои бактерии се смята, че са били замесени в утаяването на злато от разредени хидротермални разтвори. Възможно средство за възстановяване на комерсиалната жизнеспособност за злато от морската вода може да включва такава бактерия, или специално създадени микроби
. Въведение:
Човечеството изглежда е запленено, когато се сблъска със златото. То е мек и ковък метал и вероятно е имало много малка полезност за народите на древния свят, но то е било високо оценено и търсено, след като почва да става все по-малко. Това, което е най-забележително е, че стойността на златото не е страдала както всички валути валути в света през ХХ век . Може би най-ценното качество на златото, е неговата красота (Weast 1980). Въпреки че не е вероятно да е първият метал, който е бил събиран от земята, има доказателства , че златото се е добивало най-малко отпреди 6000 години. То се е използвало за обмен и бартер най-малко 4000 години. Почти всички цивилизации на Земята са го оценили, но въпреки това е доста рядко. Проучване установява натрупване на златото 3-6 PPB (части на милиарда) в земната кора (Simon 1973, Лукас 1985). Това е еквивалентно на около 1 грам злато в 275 тона скала. Голяма част от златото, което се е добивало в течение на човешката история е дошло от скали, богати с жили на метала, или от алувиалните легла на потоци и реки. Тъй като тези лесно достъпни източници стават все по-редки, добива на злато е изместен в насипни руди на по-малки класове. Около 60% от известни златни резерви в света са в ЮАР и следващите най-големите резерви са в Русия (Минерали Yearbook 1985). Тъй като златото на континентите на Земята продължава да стават все по-оскъдни, мечтатели, така и учени са в проучване на моретата за този благороден метал.

Дискусия на тема:
Морската вода съдържа разтворено злато. Английският химик, С. Sonstadt, пръв категорично е установил това в 1872. Дори и днес, макар и точни измервания на концентрацията му са силно противоречиви. Поради изключителното разреждане на златото, много фактори посрамиха експерименталните измервания, като необходимостта от ултра чисти реактиви, афинитет към златото за и усвояване на стените на експерименталната стъклария, тенденция на златото да се утаява, по време на транспорт или съхраняване (Burk 1989 ). Въпреки че някои от предишните изследвания, преди 1960 г. са довели до коренно различни стойности, по-високи от 4000 PPT (части от трилиона) (Putman 1953), последващите усилия са били по-последователни. Когато се разглеждат само данните, събрани от 1980 г. насам, съобщават стойности за концентрацията на злато в морската вода варира 5-50 PPT (Lucas 1985), със средната концентрация на около 13 PPT. Някои от най-високите концентрации наскоро докладвани са проби от морска вода, взети от Берингово море на 50 PPT (Пашкова 1988).

Може би по-високи концентрации на злато, намерени в Берингово море може да се отдаде на богатите на злато реки на Аляска и Сибир, които се вливат в Берингово море. Въпреки, че океаните на Земята са предимно хомогенни в концентрациите на разтворени минерали и микроелементи, разумно е да се смята, че еманация на злато в богатите реките може да бъде поне отчасти отговорно за променливостта на концентрациите. Златната концентрация на някои реки е била измерена в ниското 1000 на PPT а действителната разтворимост на златото граница е около 4000 PPT 23o C 1.8% концентрация на хлорни йони (Wood, 1971 г.). Причината, поради която златото се намира в подобни ниски концентрации в сравнение с тази на наситен воден разтвор трябва да се обясни с няколко естествени процеси, като действието на биологични животни, които се хранят с мърша, където се натрупва злато, адсорбция на златото върху глинени частици и седименти, и адсорбцията на злато от високо молекулно тегло органичната материя в морска вода (Krauskopf 1956, Дърво 1971, Burk 1989). Това може да помогне да се обясни по-висока концентрация на златото, измерена в полярните морета, където изобилието от седиментни наслагвания на микроорганизми е по-малко.
Морска вода не е единственият източник на злато от морето. Както вече споменахме, континенталните реки може да носят огромни количества злато към морето, и не всички от тях се разтварят в колоиден разтвор. Ерозиралите от силата на вятъра, водата и леда могат да лишат континенталните скали от златото и да го носят към морето. Устията на реките и морските плажове в близост до устията на тези реки могат и са богати находища. В района на Стюарт полуостров Аляска, Юкон, Kobuk, и Noatak Rivers се излива в Нортън и носи своите златни алувиални пясъци и чакъли. До 1898 г., златотърсачи, работещи в богатите находища Placer на река Юкон и нейните притоци са пристигнали на Anvil Creek близо до Nome. Океанските плажове в рамките на няколко мили от Nome отстъпват на най-много златни залежи и все още не е са погълнати от морето. До 1904 г. са били близо 250 000 унции злато промити от плажовете. През октомври 1904 г. двама мъже, работещи в близост до устието на Литъл Крийк изкарват за седем часа повече от 2400 унции злато (Макларън 1908, Brooks 1905). Злато все още е изгодно да се добива и изгребва от тези плажове и по-древни чакълени плажове в района на полуостров Stuard. Печелившите наслагвания на Gold Beach не са ограничени до Аляска. Например, плажовете в близост до устието на река Сан Лоренцо в Санта Круз, Калифорния, са изкопани периодично през 1930, когато Голямата депресия принуди много американци да работят в златните полета на Калифорния. Беше съобщено, че двама мъже, работещи на шлюз може да изкарат една унция злато на ден, когато първите миньори пристигнаха по плажовете на Санта Круз. В рамките на една или две години златото е изчерпано достатъчно, така че само след голяма зимна буря, когато голяма част от пясъка бива премахнат се разкриват богатите пясъци близо до твърда скала, плажовете отново стават печеливши.
Някои златни руди са свързани Phanerozoic слоеве на океана. Тези слоеве се смята, че са установили на океанското дъно по време на периоди на дълбоководната аноксия (Keith 1982, Спенсър 1991). Повечето от тези наслагвания са свързани с пасивна среда между долния палеозой и горната част на мезозойските епохи. Тъй като тези слоеве и събития също са свързани с периоди на високи нива на океана, се смята, че кислородът в най-ниската зона, в момента е между 500 до 1000м дълбочина, дълбоко в морските дъна. Смята се, че увеличаването на глобалните температури и на морското равнище в тези времена е прекъснало дълбоките течения, които носят студените богати на кислород течения от полярните региони, да се движат около океанските басейни. Липсата на кислород в дълбокия океан, причинява обогатяване на сулфидни елементи и минерали, свързани с океанската вулканична дейност (Spencer 1991).

Други области на океаните, които наскоро бяха изследвани за възможно натрупване на златни руди. Много дискусии и много предложения са фокусирани върху добива на желязо-манганови конкреции на дълбоките седиментите на морското дъно. Някои от тях са довели до златни концентрации в диапазона от 1 до 11ppm (части на милион) (Baturin 1988, Burk 1989). Подобно на концентрацията на злато е почти два пъти от средния клас на рудата добивана от континентите на Земята през 1986 (Dworetzky 1988), и още за тези желязо-манганови конкреции, тяхното злато съдържание не му се отдава нужното внимание и по-ценното концентрациите на манган и селен. Въпреки това, поради разходите за обработка на тези възли, и на икономическата стойност за добив все още са в експлоатация, въпреки че се планират и много изследвания и дори няколко малки тестове мащабно да се проведат няколко такива операции.

Златни руди също се намира по средата на океанските хребети на Атлантическия и Тихия океан. Едио такова наслагване е в TAG хидротермална областта на 26o северна ширина по средата на Атлантическия океан Ridge на 3670 метра дълбочина на водата (Herzig 1991). Златни руди в тези места са свързани с сулфидните наслагвания, образувани от хидротермални извори. Тези отвори се появяват, когато полегатото морското дъно позволява на водата да се просмуква в земната кора и скали и достигне топлите и дълбоки райони под морското дъно. В загрята морска вода се разтварят минерали в много по-високи концентрации, отколкото могат да се разтворят в студена вода. От разпръскването по земната кора водата разтваря различни минерали и метали, такива като сяра, желязо, мед, между другото. Златото и среброто също се разтварят, но в много малки концентрации. От проби от тези горещи разтвори, взети от хидротермална областта морето Клиф, на северната част на Gorda Ridge, златните концентрации варират между 1 и 11ppb и сребро между 14 и 200 PPB (Zierenberg 1990). Температурите от тези разтвори е в диапазон 100-350 градуса C. При достигане на студените води на морското дъно, голяма част от разтворените минерали и метали предизвикват разтвори който формират комин като вентилационни структури. Тези комини се изграждат и в крайна сметка падат, за да се формират отново. След като е минало достатъчно време, огромни могили с форма на тези структури, състоящи се предимно от желязо и сероводородни съединения. От взетите проби, златните концентрации варират от 0.06 до 28.40 PPM. Подобни, но древен, сулфидни наслагвания могат да бъдат намерени в Австралия, Кипър, и на други места. Много от тези наслагвания на континентите са за търговски добив, но се предполага, че последните океански наслагвания най вероятно ще бъде от търговски клас, тъй като доказателствата показват, че континенталните наслагвания са преминали през вторична концентрация на златото, когато подпочвените води или повърхностните атмосферни разтварят на сероводорода и желязо, оставяйки наслагвания на обогатено злато (Herzig 1991). Въпреки, че в средата на Атлантическия океан Ridge сулфидни наслагвания са с по-ниско качество, което са в пряка връзка с девствени континентални наслагвания, някои, най-малкото, изглежда, че са били подложени на вторична концентрация. Това се теоретизира, че тази вторична концентрация на злато възниква, след първоначалното окисление на сулфидни композиции (от 0,8 до 5,5 части на милион Au) и просмукване на хидротермалните разтвори се разтварят и след това златото като чист метал (до 23.0 PPM Au) (Herzig 1988). За геолозите е важно , /тъй като преди това се е смятало, че сулфидните находища на златна руда са разположени на континенталните плочи и би трябвало да са били изложени на атмосферни влияния или подпочвени води за да се концентрират / откритието на тази вторична концентрация на дъното на моретата. Вече е ясно, че сулфидни находища на златна руда може да се намерят в неизследвани досега райони. Много за процеса на утаяване на злато и други метали от тези решения е неизвестен, обаче, се смята, че някои сяра оксидиращи бактерии от родовете Beggiatoa, Thiothrix или Thiovulum играят активна роля в тази преципитация (Zierenberg 1990).

Тези хемосинтетични бактерии извличат енергия за разлика от своите роднини на повърхността (ако се предположи, че те са свързани). Вместо за извличане на енергия от окисляването на органични материи, или от фотосинтезата, те се окисляват от сулфидните съединения директно от горещи хидротермални течности. Как тези бактерии могат да живеят и дори да виреят на 200o C е въпрос на много дискусии и изследвания, но доказателствата сочат, че тези бактерии могат ефективно да поемат злато, сребро, мед и други метали и минерали от разредени водни разтвори. Предложените методи за това отлагане се различават. Един такъв метод включва увеличение на рН в микро-среда на микробните постелки, които тези вентилационни комини. Тези метали са по-малко разтворим в по-високо рН се утаява от разтвора и след това се съхраняват в рамките на клетъчните стени (Мълън 1989).

Други теории са били предположени по отношение на ролята на златните залежи от руда от бактерии. Последните данни показват, че по-голямата част на злато в Аляска произлиза от бактериална основа. Анализът на микроструктурата на злато в Аляска, и на много от епитермални наслагвания в целият свят, разкри, фина структура на почти чисто злато microtubuals в диаметър около 1 микрометър. Предполага се, че тези кухи структури злато са точната форма и размер на cellwall на бактерията рода Pedomicrobia (Watterson 1992). Тези бактерии се смятат, че извлечат енергия от утаяването на злато около себе си. Внимателният анализ на microtubuals разкрива разклонени структури на по-малки диаметри, свързани с по-големи диаметри. Това наблюдение е забележително подобно на наблюдавания метод за възпроизвеждане за Pedomicrobia. Вместо да се възпроизвежда на делене, разделяне на клетката на две, често тези бактерии се размножават чрез пъпкуване, процес, забележително прилича на златните microtubuals (Rennie 1992). Златни черва около Pedomicrobia са извънредно заради високата им степен на чистота, в повече от злато 98% (Pain 1988). Изтъкнато бе, от тези изследователи, че голяма част от наслагванията на злато по Земята са произлезли от подобни биологични процеси с тези или други бактерии. Смята се, че бактериите могат да концентрират златото около себе си в такива огромни количества, защото на електрохимичната реакция, при която се събира злато специално са адаптирани мембранни рецептори, при което бактериите изхвърлят излишните електрони от своите биологични processesthus и златото се отаява в разтвора (Watterson 1992 г.).

Възможността, на някои бактерии да могат да концентрират злато в количества, достатъчни големи за основеният дял от златни руди на Земята показва, че с правилното приложение, тези или подобни бактерии могат да бъдат използвани в добива на злато от нисък клас наслагвания Вече има комерсиални приложения на бактериите в добива на злато. По-конкретно, бактерии Bacillus Cereus се използва от канадската компания Genprobe за увеличаване на добива на злато от пиритни руди (анонимни 1989). В този случай бактериите са след пирит матрица, която свързва злато и пречи на икономическото възстановяване по друг начин. Бактериална обработка на тези пиритни руди е сравнително евтина и се е увеличил добива средно около 65% - 96% (Dworetzky 1988). Като се има предвид афинитета, който някои бактерии имат за концентрацията на злато, възниква въпросът дали би било възможно да се използва такава бактерия, или специално създадени за изпълнение на задачата, които отстраняват злато директно от разредени концентрации в морската вода.

Заключение:
Дори най-консервативните оценки на 10 PPT на злато в морската вода, има много злато разтворено в океаните. Човечеството има открито може би общо над 3.3 милиарда унции на злато в историята си, сума, еквивалентна на куб от злато 55 фута странично (Dworetzky 1988), но морската вода и океаните на Земята съдържат около 25 милиарда унции на злато (Burk 1989). Ако способността на някои от тези бактерии да концентрират злато около клетъчните мембрани до такава степен, че те да образуват масово гъсти агломерации на кухи microtubuals злато, както подсказват и доказателствата, тогава може би подобна бактерия може да намери практическо приложение в морска вода. Смята се, че тези бактерии концентрират злато от разтвор- концентрации, подобни на тази на морската вода, макар и може би не подобно по отношение на другите съставки. Ако такава бактерия може да бъде идентифицирана и отгледана в достатъчно количество, тя може да бъде фиксирана към субстрати, които биха могли след това да се придвижват чрез големи обеми от морска вода, или поставени в стационарни позиции в области на сравнително бързи течения. След като е изминало достатъчно време за тези бактерии те да съберат достатъчни количества злато, тези повърхности могат да се събират и обработват, за да се възстанови златото. Проблемите за тези подходи не са тривиални, а работата и изследванията, необходими за неговата практичност не са прости. Аз вярвам, че такива изследвания ще бъдат направени- проучване на точните биохимични и биоелектрична пътища за нанасяне на злато в тези естествено срещащи се бактерии. Може би с достатъчно разбиране на тези пътища, тези златни възможности за събиране може да бъде изкуствено повишен или подобрени достатъчно, за да се постигне икономическо възстановяване на злато от морската вода.

[haifisch]

Киро, огромна статия, която малцина ще прочетът (аз не съм от тях). Някой, някога, работил ли е на морето (Черно море)? Ако знаеш, кажи.

[NextLevel]

[yavor_penev]

Като за начало покраѝ скалите на вливалото на Велека може да пусне

[haifisch]

[admin]

Златинки съм намирал на Ставрос,Гърция,но понеже там е забранено,предпочетох да не рискувам повече.Кварцовите скали влизаха директно в морето.
Защо да няма и при нас

[haifisch]

[yavor_penev]