На следващите снимки се виждат огромни каменни грамади край с.Дълги дел-покрай река Дългоделска Огоста,останали още от Античността от добива и плавенето на злато.Огромни каменни пирамиди,просто невероятна гледка!И всичко това е преминало през нечии ръце.Грамадите са през около 50-100 м,по протежението на реката,може би с километри,като тези,до самото село не са много високи,защото хората са ги ползвали за огради и др.,но колкото по-нагоре се отива,толкова по-величествени изглеждат.Първите три снимки са от задния двор на къщата,където бях отседнала-и там купища камъни!
Извадено от нета:
"..... За добива на златоносна руда в миналото говорят откритите рудници. В тази клисура са експлоатираните от император Август златоносни пясъци. По протежение на 15 километра в река Дългоделска Огоста се виждат плаварските грамади с изхвърлени камъни още от римско време. За добива на златоносна руда говорят откритите рупи /рудници/ в землищата на селата Копиловци, Главановци, Говежда и Дива Слатина. За древните обитатели на Лопушанското поречие на Огоста напомнят останките на осем тракийски и късноантични крепости.
Римското влияние е било едно от най-продължителните по тези земи. Тогава Римската империя е водила тежки битки за завладяване на Балканите. Така този край попада в Римската империя. Римският император Октавиан Август, известен още като Гай Юлий Цезар, запознат и заинтересован от находищата на злато край Дълги дел, заповядал на римските войници да промиват златоносния пясък от водите на реката. Това предание обяснява защо реката носи неговото име Огустос, сега Огоста.
В землището на село Дълги дел има зидове, останали още от римско време. От селото до местността “Буков брод”, та и до изворите на река Огоста цялата долина е изпълнена с големи грамади от речни камъни, струпани при плавенето на злато. Тези необичайни плаварски грамади - дълги 40-50 метра, широки 15-20 метра и някои високи 4-5 метра са обявени за паметник на културата и на местните е забранено да ги пренасят в къщите си, казва кметът.
В каменното село се предава от поколение на поколение една легенда. Когато майките-робини работели, една сляпа старица люлеела 99 люлки с малки деца на ясеново дърво. Минал римският цар и попитал старицата защо люлеела толкова много люлки, а тя му отговорила: “Бог се ненабогувал, цар се не ненацарувал. Що свет погина мене са дали най-леката работа. Тогава римският цар отговорил “До време, бабо, до време!” И наредил да пуснат майките робини. Това бил Октавиан Август......"
http://www.mont-press.com/